Бюлетин - bulgarian academy of sciences · Наоми Сегал, Алекс...

ИН

ФО

РМАЦ

ИО

НЕН

Бюлетин на БАН

ISSN 1312-5311

Брой 12 (142), година ХIV, София, декември 2009 г.

140 ГОДИНИ БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

В Протокол No 108 от заседанието на 29 октомврий 1927 г. на Ръковод-ството на Академията е записано:

„В присъствието и на художника скулптора г-н Шиваров, Комисията намери, че изработената емблема в окончателна форма има следния вид: Между околовръстна елипсовидна орнаментика в ренесансов стил е поставен българският символ на просветата, установен още от осно-вателите на Книжовното дружество в Браила – отворена книга, легнала върху лаврови листя. От дясната страна в естествен ръст седи мо-мък, а от лявата – девица – надеждите на България, подпирайки с лак-тите си щита с отворената книга. Момъкът държи в дясната си ръка археологичния белег амфора, а в лявата – маслинено клонче. Девицата в лявата си ръка държи сгънат папирус – емблема на историята. Една фотографическа снимка от тая емблема ще се съхранява и в архивата на Академията.

Комисията, по предложението на Архитект ръководителя Юрданова, прегледа образците за фасадната боя и одобри тая с възжълт цвят.“

Повече за емблемата на Българска академия на науките ще намерите в Инфор-мационния бюлетин на БАН, бр. 90, стр. 15.

1Информационен БЮЛЕТИН на БАН, брой 12, декември 2009 г.

Брой 12 (142), година ХIV София, декември 2009 г.ISSN 1312-5311

Бюлетин на БАНИНФОРМАЦИОНЕН

На 30 ноември 2009 г. в Големия салон на БАН се проведе разширено за-седание на Общото събрание на Академията за запознаване с резултатите от независимата международна оценка на постоянните научни звена (институти и централни лаборатории) на Българската академия на науките, направена от Европейската научна фондация (ESF) и Европейската федерация на академии-

те на науките (ALLEA).Събитието бе отворено за членове на

ОС на БАН, директори на научните звена в БАН и поканените гости. На заседанието присъства и министър Сергей Игнатов.

Резултатите бяха представени от д-р Райндер ван Дойнен – председател на Мониторинговия комитет, и проф. Юри Енгелбрехт – президент на Европейската федерация на националните академии на науките. В представянето участваха и проф. Наоми Сегал, Алекс Куентаниля,

Фарзам Ранжбаран и Рюдигер Клайн. (На снимката: д-р Райндер ван Дойнен преда-ва на председателя на БАН акад. Никола Съботинов материалите от оценката.)

Оценяващият комитет стигна до недвусмисленото заключение, че мнозин-ството от институтите при БАН извършват ценна изследователска дейност според международните стандарти. В някои от случаите панелите откриха изследовател-ски групи, които работят на челни световни позиции. Екипът оценители смята този обобщен резултат за впечатляващо постижение, имайки предвид особено трудните условия за провеждане на изследвания в България. Добрият до отличен изследо-вателски и развоен потенциал в БАН, а значи и в България, е в опасност поради недостатъчното финансиране. Понастоящем системата функционира в режим на оцеляване. Сега голямата тревога е за следващото поколение учени.В сайта на БАН www.bas.bg ще намерите: Доклад на Комисията за оценяване на научното ниво на институтите на БАН (Раздел 1) Изказване на акад. Никола Съботинов – председател на БАН Резюме на резултатите, представени от д-р Райндер ван Дойнен

РЕЗУЛТАТИ ОТ НЕЗАВИСИМАТА МЕЖДУНАРОДНА ОЦЕНКА НА БАН, НАПРАВЕНА ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА НАУЧНА

ФОНДАЦИЯ (ESF) И ЕВРОПЕЙСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ НА АКАДЕМИИТЕ НА НАУКИТЕ (ALLEA)

2 Информационен БЮЛЕТИН на БАН, брой 12, декември 2009 г.

На 30 ноември 2009 г. в кабинета на председателя на БАН министърът на образованието, младежта и на-уката доц. Сергей Игнатов се срещ-на с председателя на Българската академия на науките акад. Никола Съботинов, с ръководството на БАН и с представители на Експертната комисия за оценяване.

На срещата експертите обясниха методологията за оценяване и обсъди-ха пред министър Игнатов резултатите от направената оценка.

Среща на министъра на образованието, младежта и науката доц. Сергей Игнатов

с Експертната комисия за оценяване на БАН

Пресконференция по повод резултатите от независимата международна оценка на БАН

На 30 ноември 2009 г. в Големия салон на БАН се състоя пресконференция за представяне на резултатите от международната оценка на Академията, направе-на от Европейската научна фондация (ESF) и Европейската федерация на акаде-миите на науките (ALLEA).

В пресконференцията участ-ваха (на снимката: от ляво на дяс-но) проф. Стефан Хаджитодоров – главен научен секретар на БАН, д-р Райндер ван Дойнен – предсе-дател на Мониторинговия комитет, акад. Никола Съботинов – пред-седател на БАН, и проф. Юри Ен-гелбрехт – президент на Европей-ската федерация на националните академии на науките. Акад. Съ-ботинов подчерта значението на получената обективна оценка. Той отбеляза, че до 20.12.2009 г. инсти-тутите при БАН ще се запознаят с доклада на експертите и до тази дата ще трябва да внесат предложения за бъдещата реформа. До 20.01.2010 г. ръководството на БАН ще излезе с предложение за цялостно преструктуриране на Академията.


Основен резултат от оценката:Оценяващият комитет стигна до недвусмисленото заключение, че

мнозинството от институтите на БАН извършват ценна изследователска дейност според международните стандарти.

В някои от случаите панелите откриха изследователски групи, които работят на челни световни позиции.

Екипът оценители смята този обобщен резултат за впечатляващо постижение, имайки предвид особено трудните условия за провеждане на изследвания в България.

Общи заключения:Добрият до отличен изследователски и развоен потенциал в БАН,

а значи и в България, е в опасност поради недостатъчното финансиране.Понастоящем системата функционира в режим на оцеляване.Сега голямата тревога е за следващото поколение учени.

Препоръки:Подкрепяйте младите изследователи.

Подобрете рамките на финансирането.

Намерете баланса между изследователска дейност и преподаване.

Създайте бюра за технологичен трансфер.

Подобрете качеството на научното публикуване.

Стимулирайте гъвкавостта.

Създайте международни научни консултативни комитети.

Резюме на резултатите от оценката на институтите на БАН,

представена официално на 30 ноември 2009 г. пред разширеното заседание на Общото събрание на БАН

от председателя на Мониторинговия комитет д-р Райндер ван Дойнен


Кръгла маса „Изграждане на Националния научно-иновационен план в контекста на Европейския иновационен акт“

На 26 ноември 2009 г. председателят на Българската академия на науките акад. Никола Съботинов участва в Кръгла маса на тема „Изграждане на Националния научно-иновационен план в контекста на Европейския иновационен акт“, органи-зирана от доц. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката.

В срещата участваха всички минис-три на образованието и науката в пе-риода 2000–2007 г., висши служители, отговарящи за науката и образованието на Испания, Румъния, Ирландия, Чеш-ката република, Словения и Естония, както и представители на ключови ев-ропейски структури, занимаващи се с научни изследвания.

Основна цел на Кръглата маса бе да представи идеи за изграждане на научноизследователска стратегия, коя-то ще бъде източник и значима стъпка към предстоящо засилено сътрудни-

чество в сферата на научното изследване. Заедно с това събитието има за цел да спомогне за подобряването на националните научноизследователски системи чрез условия на сътрудничество, основано на размяна на опит и добри действителни практики.

ДЕЙНОСТИ НА БАН С ОБЩОНАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ

В УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БАННа 26 октомври 2009 г. от 9.00 ч. в Големия салон на БАН официално

беше връчено Почетното звание на БАН „Doctor honoris causa“ на

Никола Николов Гюзелев и на ст.н.с. I ст. дбн Наум Асенов Якимов.


На 24 ноември 2009 г. в Резиденцията на посланика на Ита-лия Н.Пр. Стефано Бенацо, на изискано тържество, акад. д-р Богдан Петрунов получи високото отличие ордена „Звездата за солидарност с Италия“ от името на президента на Република Италия. В приветственото си слово посланик Бенацо изтъкна голе-мите заслуги на академик Петрунов за развитието на българо-ита-лианските отношения в областта на имунологията, ваксинологията и биотехнологията. Съвместно с екипа на световноизвестния имунолог проф. Виторио Колици от Унивeрситета „Тор Вергата“ в Рим, акад. Петрунов и неговите колеги проф. Ненков и доц. Маркова от Нацио-

налния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) и БулБио–НЦЗПБ, в резултат на дългогодишно ползотворно сътрудничество, положиха начало на много широки и пер-спективни проучвания по създаването на нов клас ваксини против хепатит В и СПИН на базата на българската БЦЖ ваксина и нова група диагностични препарати и методи за диагностика на туберкулозата.

Информационен център на НЦЗПБ

Званията и техните атрибути бяха връчени на наградените от акад. Никола Съ-ботинов – председател на БАН.

При емоционална атмосфера на тържеството двамата наградени произнесоха академични слова.

НАГРАДЕНИ УЧЕНИ

В памет на основателите на патологията и паразитологията в БАН

На 11.11.2009 г. в Големия салон на БАН се проведе тържество по случай 110-го-дишнината от рождението на акад. Ксенофонт Иванов и чл.-кор. Константин Матов, и 90-годишнината от рождението на акад. Иван Василев и акад. Захари Младенов.

Присъстваха близките на основоположниците и създатели на института, много гости и всички служители.

Акад. Ксенофонт ИвановАкад. Ксенофонт Иванов е роден на 6 септември 1898 г. в гр.

Русе. Завършва висше образование по ветеринарна медицина в Берлин през 1925 г. Акад. Кс. Иванов посвещава почти четири де-сетилетия от живота си на ветеринарната патология. Като убеден и страстен привърженик на експерименталното направление в патоло-гията, през 1948 г. Кс. Иванов положи началото на Института по екс-периментална ветеринарна медицина при БАН, който впоследствие се обособи като Институт по сравнителна патология. Като талантлив

учен и организатор, освен като директор на Института до смъртта си, Кс. Иванов е зае-мал и отговорни постове във ВУЗ – декан на Ветеринарномедицинския факултет и първи

ВЕСТИ ОТ ЗВЕНАТА НА БАНИнститут по експериментална патология и паразитология


ректор на новосъздадената Селскостопанска академия. През 1947 г. е избран за член-кореспондент, а през 1952 г. – за редовен член на БАН. От 1957 г. до смъртта си е член на Президиума и секретар на Редакционно-издателския съвет при БАН. За заслугите му към българската наука през 1950 г. акад. Кс. Иванов е удостоен с най-високото на-учно отличие „Лауреат на Димитровска награда“, през 1958 г. – с орден „НР България“, а през 1965 г. – със званието „Заслужил деятел на науката“.

Чл.-кор. Константин Петров МатовРоден е на 3 октомври 1899 г. Младият Константин завършва

блестящо гимназия в София. Следва 2–3 години естествени науки в Софийския университет, но спечелва стипендия на Министерството на земеделието за Берлинското ветеринарномедицинско училище. През 1926 г. Константин Матов е дипломиран ветеринарен медик. През 1942 г. той е избран за професор и основава Катедра по пара-зитология при ВВМФ–София. Ръководството на БАН създава Цен-тралната хелминтологична лаборатория към Медико-биологичното

отделение на Българската академия на науките. Датата е 1 март 1954 г. В продължение на 12 години проф. Константин Матов е неин директор. Той изгражда своя призната от света школа. Под неговите всеотдайни грижи израстват бъдещите утвърдени учени. Го-ляма е заслугата му за изграждане на Клиника по инвазионни болести при Факултета, която подпомага изграждането на солидно подготвени специалисти за цялата страна. Големият авторитет на Константин Матов като учен и педагог е причината той да бъде приет в семейството на чуждестранните паразитолози. Високо е оценен като дар на би-ологичната и по-специално на ветеринарната наука и учебникът по паразитология в две части – „Хелминтология“ и „Протозоология и арахноентомология“. И до сега, след поло-вин век, учебникът на чл.-кор. К. Матов остава най-солидното, незагубило актуалността си и високо ценено от наши и чуждестранни автори пособие не само за студенти.

Акад. Захари МладеновАкад. З. Младенов е роден на 23 май 1919 г. в с. Струин дол,

Белоградчишко. Завършва ветеринарна медицина във Ветеринар-номедицинския факултет на Софийския университет през 1945 г. През същата година е назначен за асистент в Катедра по патоана-томия. През 1967 г. е избран за професор, през 1979 г. – за член-кореспондент, а през 1995 г. – за академик на БАН. В началото на 1967 г. З. Младенов е назначен за директор на института. За заслугите му към българската наука акад. З. Младенов е удостоен

с ордените „Кирил и Методий“ I и II степен, наградата за медико-биологични науки „Акад. А. Пухлев“ за разработката „Експериментални изследвания върху карциноми на панкреаса, предизвикани с онкогенен вирус“ и на два пъти – със званието „Лауреат на Димитровска награда“: през 1976 г. за изграждане на основите на сравнителната патология на левкозите и придружаващите ги тумори по птиците и през 1985 г. за съз-даването и внедряването на ваксина срещу „Болестта на Марек“ по птиците.

Акад. Иван Василев ИвановАкад. Иван Василев е роден на 31 октомври 1919 г. в с. Челопек, Врачанско. Вис-

шето си образование по ветеринарна медицина завършва през 1943 г. в Софийския


университет. През 1945 г. Иван Василев постъпва като асистент в Клиниката по вътрешни болести на Ветеринарномедицинския фа-култет, София. По-късно се премества в Катедрата по паразитоло-гия, към която създава Клиника по паразитни болести. През 1953 г. е избран за ст.н.с. и завеждащ секция „Паразитология“ в Института по експериментална ветеринарна медицина при БАН. От 1960 г. заедно с ръководената от него секция преминава в Централната лаборатория по хелмнитология. В началото на 1966 г. е избран за професор и завеждащ катедра „Паразитология и паразитни болес-ти“ към Висшия ветеринарномедицински институт. Същата година

е избран и за член-кореспондент на БАН и директор на Централната лаборатория по хелминтология, на който пост остава до пенсионирането си през 1990 г. От 1966 г. до 1970 г. е научен секретар и заместник главен научен секретар на БАН. От 1972 г. до 1976 г. е директор на Единния център по биология при БАН. В края на 1984 г. е избран за академик. От 1982 г. до 1988 г. е зам.-председател на БАН. Акад. Иван Василев беше високо уважаван учен. Признание за това бе избирането му за зам.-председател на Европейската федерация по паразитология.

Ст.н.с. д-р Иглика Недева, ИЕПП–БАН

Основна цел на конференцията, която се проведе на 10 и 11 октомври, бе да се опита да хвърли теоретичен поглед назад към периода от най-новата ни история, характеризиран като „преход“, и да даде рационални интерпретации през призмата на концептуални модели на социалната и политическата фило-софия, макросоциологията на това, което е станало, и това да бъде предпо-ставка за поуки и поглед напред.

Дискусията бе центрирана около следните групи от въпроси:● Как изглежда българският преход през призмата на една философия на бъл-

гарската история? Вписва ли се в нейната предходна логика или е нещо съвсем различно?

● Доколко оправдано е ползването на понятието „преход“ за това, което стана? Дали е точно да се каже, че това е „преход към демокрация и пазарна икономика“? Доколко са оправдани тезите, че това е „революция“, както и че е „контрареволю-ция“? Доколко са оправдани интерпретациите на т.нар. транзитология?

● Какъв е изходният пункт, от който се тръгна? Как бихте характеризирали предходния период, който се самоназоваваше „реален социализъм“?

● Можете ли да направите сравнителен анализ на резултатите от българския преход през първите двадесет години от началото на социализма (1944–1964) и последните двадесет години (1989–2009)?

● Ако историята е „открит процес“, какви други алтернативи бяха възможни? Можем ли да направим контрафактически анализ на прехода?

Институт за философски изследвания

Конференция „БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД – 20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО:ФИЛОСОФСКИЯТ ПОГЛЕД ЗА ТОВА, КОЕТО СТАНА“


● Как оценявате днес искането и действията за „незабавна смяна на система-та“? Възможна ли е „незабавна смяна“ на социални системи? Как това се отрази на отношението между приемственост и промяна в българското общество? Какво би следвало да бъде това отношение?

● Каква е ролята на личността в историята на българския преход? Би ли тръг-нал той по-различно, ако начело на процесите бяха застанали други хора?

● Каква е ролята на образа на врага и на конституирането на врагове в меха-низмите на реализация на българския преход?

● Към какво общество се придвижихме или се придвижваме? Капитализъм, посткапитализъм, информационно общество, постиндустриално общество, късна модерност, постмодерност или нещо друго?

● Кои бяха движещите сили и факторите, обусловили българския преход?

● Как се трансформира социалната структура на българското общество?

● Съществува ли морална криза на българското общество по времето на пре-хода? Как ще оцените промяната в моралните ценности на българското общество? Кога българите бяха по-морални – преди или след 1989 г.? Бихте ли направили сравнителен анализ по социални групи и типове морални ценности на ситуацията до 1989 г. и сега?

● Защо българският преход не донесе обещаните „истини“ за българската ис-тория, а е нескончаема битка за интерпретации на всеки от периодите в тази исто-рия и какъв би следвало да бъде изходът от тази битка?

● Как се формираха политическите субекти на прехода, политическото про-странство и какви бяха последствията от това?

● Кои са идеологемите на прехода, които би следвало да бъдат отхвърлени?

● Защо изминалите две десетилетия се оказаха най-деструктивните в нашата история? Защо българският „преход“ бе много по-деструктивен отколкото напри-мер този в Чехия или в Испания? Кой е виновен за това? Кой би следвало да носи отговорност за това?

● Как бихте оценили ролята на отделните социални групи в процеса на прехо-да?

● Как бихте анализирали ролята и мястото на интелигенцията в българския преход? Какво стана и става с нея? Смятате ли, че е това е било „великото време на интелигенцията“ или „разгул на лумпенизираща се интелигенция“?

● Защо в българското общество функционират толкова много теории за кон-спирацията, чрез които се оценява българският преход? Как бихте оценили тези теории?

● Смятате ли, че има сходни характеристики на сегашния „преход“ и предход-ния „преход от капитализма към социализма“ през втората половина на 40-те и 50-те години?


● Как интерпретирате масовото пренаписване на биографии и смяната на идентичности в българското общество?

● Смятате ли за вярна и точна тезата, че българското общество днес е „сво-бодно“, за разлика от периода преди 1989 г.? Как трябва да се разбира свободата? Има ли тя различни значения?

● Какви сравнения бихте направили за сигурността на отделния гражданин преди 20 години и сега?

● Ако във всяко общество се налагат определени хегемонни идеологии, как бихте оценили хегемонните интерпретации на прехода в българското публично пространство?

● Каква е вашата оценка за ролята на социалните науки в условията на пре-ход? Дали те действаха за рационализация на обществения живот или се влачеха след всекидневни идеологеми? Каква е ролята на университетската социална на-ука и на институтите по обществени науки в БАН в сравнение с тази на частните, финансирани отвън центрове? Как оценявате ролята на частните и външно финан-сирани центрове за създаване на определени интерпретации за прехода?

● Защо като резултат на прехода днес сравнителните международни изслед-вания показват, че равнището на социален капитал, на доверие между хората и на хората към институциите е едно от най-ниските в света? Как бихте сравнили сегаш-ната ситуация с някогашната ситуация на т.нар. морално-политическо единство на българския народ?

● Как виждате и оценявате смяната на политическите елити през този период? Дали съществуващите „демократични механизми на подбор“ дават възможност да се подберат по-качествени политици от тези, които са подбирани с механизмите на подбор до 1989 г.? Смятате ли, че през изминалите две десетилетия българските граждани бяха политически свободни не в смисъла на правото им да гласуват за различни кандидати и партии, а в смисъла на рационален избор за по-добрата ал-тернатива?

● Защо доверието към дискурси и етикети, в които влиза терминът „демокра-тично“, днес не привличат избирателите и те са заменени с дискурси и етикети, в които доминира идеята за „европейско“?

● Как бихте анализирали ролята и мястото на философите в българския пре-ход?

● Какво бихте казали за философските „ветропоказатели“, които радикално про-меняха своите позиции в зависимост от промените в конюнктурата? Не трябва ли философите да бъдат най-устойчивата и най-далновидната група в обществото?

● Как виждате бъдещето на българското общество? Могат ли философите да подготвят предложения, с които да направят това бъдеще по-успешно? Могат ли те заедно с представителите на социалните науки да дават отговор на въпроса „какво да се прави“?

Чл.-кор. Васил Проданов, директор на ИФИ


На 19 и 20 ноември 2009 г. в ИФР „Акад. Методий Попов“ се проведе XI юбилейна национална конференция по физиология на растенията с междуна-родно участие. Конференцията беше организирана от Института по физиоло-гия на растенията при БАН, съвместно със секция „Физиология и биохимия на растенията“ при СУБ. Тя беше посветена на 60-годишнината на ИФР, 140-годишнината на БАН и 65-годишнината на СУБ. След 20-годишно прекъсване с логото „Физиологията на растенията – традиции и предизвикателства през ХХІ век“ беше подновена една добра традиция на всеки две години да се провежда Нацио-нална конференция по физиология на растенията, на която да се срещат специа-

листи от цялата страна.В конференцията взеха участие учени от

СУ „Св. Климент Охридски“, АУ Пловдив, ЛТУ, Институт по почвознание „Н. Пушкаров“, Ин-ститут по растителни генетични ресурси – Са-дово, Институт по зеленчукови култури „Мари-ца“, Институт по фуражите – Плевен, Институт по земеделие – Карнобат, катедра „Биохимия и физиология“, Агрономичен департамент, Университет на Кентъки, САЩ, Център за из-следване на геномиката и постгеномиката на растения и животни, Фиоренцуола, Италия.

На конференцията бяха представени 5 пленарни доклади, 7 устни съобще-ния и 46 постерни съобщения по следните научни направления: Физиология на семената; Ембриогенеза и морфогенеза; Физиология на in vitro културите; Растеж и развитие на растенията; Фитохормони; Физиология, биохимия и биофизика на фотосинтезата; Физиология и екология на минералното хранене и водния режим; Симбиотрофни взаимоотношения микроорганизъм–растение; Физиология и моле-кулярна биология на растителния стрес; Аклиматизация и адаптация; Регулация на генната експресия в растенията; Хербициди, антидоти и синтетични растежни регулатори; Растителна физиология и биотехнология.

Представените доклади бяха на високо научно ниво. В специално издание на списание General and Applied Plant Physiology, издавано от ИФР, те ще бъдат от-печатани.

В рамките на конференцията беше организирана и Кръгла маса, на която бяха дискутирани ролята и пре-дизивикателствата на съвременната физиология на растенията в проме-нящия се свят за решаване на такива важни приоритети като устойчивото земеделие, глобалните климатични промени, антропогенното замърсява-не на почвите, алтернативните енер-гийни източници и енергоспестяващи технологии.

Институт по физиология на растенията


През октомври 2009 г. започна третият тематичен модул от обучителния семинар в рамките на изпълнявания от ИПН проект „Насърчаване на потен-циала за развитие на юристи – докторанти и млади учени“, финансиран с Договор No 67/17.06.2008 г. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Основните теми, които ще се разглеждат в рамките на този модул, са свър-зани с актуални въпроси на международното и на европейското право.

От откриването му на 2 октомври до сега са проведени общо 9 семинарни за-нятия с лектори проф. д-р Кино Лазаров, ст.н.с. д-р Ирена Илиева, проф. д-р Емил Константинов (2 лекции), доц. д-р Дарина Зиновиева, проф. дикн Владимир Чуков, доц. д-р Костадин Грозев, ст.н.с. д-р Денчо Георгиев и доц. д-р Надя Бояджиева.

Лекторите представиха приципни положения, както и своите виждания по такива интересни теми като международните регионални организации и борбата срещу теро-ризма, силата и международното право, европейската конвенция за основните права в светлината на Лисабонския договор, Косово – европейски или ислямски казус, САЩ: конституционен, политически и социален експеримент, Световната търговска органи-зация, международните отношения в епохата на Студената война и др.

С голямо задоволство участниците в целевата група по проекта посрещат из-ползването на мултимедия от лекторите при представянето на обявената тема. От своя страна лекторите изразяват удовлетворението си от добрата теоретична под-готовка на младите учени и докторанти, от тяхното научно любопитство, както и от нивото на провежданите дискусии.

През декември продължава организацията на занятия по Дейност 2 от проекта – Подготовка и провеждане на обучителен семинар.

Ст.н.с. ІІ ст. д-р Веселин Цанков, директор на ИПН и ръководител на проекта

Институт за правни науки

ОБУЧИТЕЛЕН СЕМИНАР ЗА ДОКТОРАНТИ И МЛАДИ УЧЕНИ

По време на конференцията беше връчено и годишното ротарианско отличие на името на акад. Методий Попов за най-добро научно постижение в областта на биологията за 2008 г. Преди три години по инициатива на Ротари клуб „София –Средец“ съвместно с Института по физиология на растения и секция „Физиология и биохимия на растенията“ към СУБ, в памет на акад. Методий Попов – един от създателите на ротарианското движение в България, беше учредено годишното ротарианско отличие за високи научни постижения в областта на биологията. Тази година отличието беше присъдено на авторски колектив проф. Ботю Ботев и ст.н.с. д-р Маргарита Топашка-Анчева за монографията „Туморите като общобиологичен проблем“ С., Пенсофт, и беше връчено от Анелия Дошева – номинирания гуверньор на „Дистрикт 2482“, България, за 2010 г. Присъдени бяха и две втори награди: на проф. Илия Димитров Христов за научната разработка “Management of Agroecosys-tem Water status”, публикувана в списание Journal of Balkan Ecology, както и на н.с. Кирил Мишев и др. за публикацията “Different effects of dark treatment on pigment composition and photosystem I and II activities in intact cotyledons and primary leaves of Cucurbita pepo (zucchini)”, публикувана в списание Plant Growth Regulation.

Ст.н.с. д-р Снежана Дончева, зам.-директор на ИФР–БАН


Институтът за правни науки при БАН продължава успешното реализиране на проекта „Насърчаване на потенциала за развитие на юристи – докторан-ти и млади учени“, финансиран с Договор No 67/17.06.2008 г. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

През последните месеци с финансиране по проекта бяха осъществени няколко успешни командировки в чужбина на докторанти и млади учени – членове на целевата група, по Дейност 5 – Насърчаване на академичната и научната мобилност с чуж-бина. Тези пътувания им дават възможност допълнително да задълбочат научната си работа, да ползват богати библиотечни фондове за събиране на материали и инфор-мация, имащи отношение към интересите им в научните области, в които работят.

Освен сериозната аргументация за необходимостта от командировката, серио-зен критерий за Управителния съвет по проекта при обсъждането на подадените заявления е и доказаната проявена научна активност от заявителя. Също – оказ-ване на помощ по проекта, брой и качество на научни публикации за периода на проекта, разработени и докладвани части от дисертация, положени изпити по специалността от докторантите, започната работа по хабилитационен труд; свое-временно изпълнени задължения по докторантурата – индивидуален учебен план, завършени и отчетени планови работи от научните сътрудници, важен научен при-нос в публичен интерес, а за научните сътрудници – и преминал етап на срочен договор и назначаване на постоянна работа в ИПН.

Предпочитани са командировките в Макс Планк институт – Германия, в Хага – Холандия, и в Залцбург – Австрия.

През октомври 2009 г. докторантката Диана Ганчева сподели опит и направи интересна презентация с мултимедия пред колегите си от целевата група за учас-тието си в Хагската академия по международно право – лятна сесия по междуна-родно публично право.

В края на годината изтича последният срок за подаване на заявления и документи за останалите 4 места за командировки по Дейност 5 до края на проекта през юни 2010 г.

Ст.н.с. ІІ ст. д-р Веселин Цанков, директор на ИПН и ръководител на проекта

ОБУЧИТЕЛЕН СЕМИНАР ЗА ДОКТОРАНТИ И МЛАДИ УЧЕНИ

Премиера на новата книга на ст.н.с. I ст. дизк КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

НОВИ КНИГИ

На 3 декември 2009 г. от 19.00 ч. в Камерна зала „Методи Андонов“ на Държавния сатиричен театър доц. д-р Венета Дойчева представи книгата на ст.н.с. І ст. дизк Камелия Николова „Британската драма 1945–1989“, издание на Института за изкуствознание.

Дизк Камелия Николова (родена 1959 г.) е старши научен сътрудник І ст. в сек-тор „Театър“ в Института за изкуствознание при БАН, ръководител на катедра „Теа-трознание“ и професор по история на европейския театър в НАТФИЗ „Кръстьо Са-


Изложба „Мехатроника, роботика“

ИЗЛОЖБИ

рафов“, както и гостуващ лектор в други университети. Има множество публикации в областта на историята на българския и европейския театър, теорията на драмата и представлението, съвременното театрално разви-тие и сравнителното театрознание. Автор е на книгите „Другото име на модерния театър“, УИ, 1995; „Белези от нищото“, ГЕА-2000, 1998; „Експресионистичният театър и езикът на тялото“, УИ, 2000; „Модерната европейска драма в Народния театър между двете световни вой-ни“, Фигура, 2004; „Театърът на границата на ХХ и ХХІ век“, Фигура, 2007.

„Британската драма 1945–1989“ е първото изслед-ване у нас на британската драматургия от втората по-ловина на ХХ в. Книгата проследява основните периоди, идеи, тенденции, имена и заглавия в писането за театър на Острова през това време. Като откроява приемстве-ността и новаторството, сходствата и различията както при отделните автори и тече-ния, така и в неговото цялостно развитие тя не само предлага богата информация за британската драма от близкото минало (към която българският театър има подчертан интерес), но и обяснява днешните и успехи. Ярките прояви на новото драматургично писане от 90-те години на ХХ и от началото на ХХІ в. са подготвени от впечатляващия път, извървян от британската драма в предходните пет десетилетия. Проследявайки този път, книгата едновременно анализира най-значимите факти и събития от съвре-менната и история и се включва в дебата за нейното настояще.

Изложбата „Мехатроника, роботика“ бе представена от 23 ноември до 4 декември 2009 г. На нея Централната лаборатория по мехатроника и приборо-строене (ЦЛМП) при БАН представи за първи път пред широка публика някои от

последните си научни и при-ложни разработки. Изложба-та бе по повод на 15-ата го-дишнина на ЦЛМП. Откри-ването и се състоя от 16 ч. на 23 ноември в Централно-то управление на БАН на ул. „15 ноември“ No 1.

При откриването на из-ложбата от страна на ръко-водството на БАН слова про-изнесоха проф. Евгений Ни-колов – зам.-председател на БАН (на снимката), и проф.


Институтът за изкуствознание при БАН представи изложбата „Тодор Ф. Чипев – издателят и книжарят“

От 1 до 14 декември Институтът за изкуствознание при БАН представи из-ложбата „Тодор Ф. Чипев – издателят и книжарят“. Изложбата се реализира с подкрепата на програма „Култура“ на Столична община и представя за пър-ви път в България личността и делото на Тодор Ф. Чипев с негови издания, архивни материали, свързани с живота му, с издателската и книгоразпростра-нителската му дейност, много документи и снимки. В изложбата са експонирани

Стефан Хаджитодоров – главен научен секретар на БАН.Представени бяха уникални роботи и мехатронни устройства, разработени в

Лабораторията и внедрени успешно в българската промишленост. Сред тях е дву-рък робот за манипулиране на алуминиеви заготовки, внедрен в българо-гръцкия завод „Стилмет“. Друг уникален специализиран робот е разработен в сътрудни-чество с фирма „Спесима“. Представени бяха и други специализирани мехатронни устройства, разработени за нуждите на промишлеността, както и резултати от ра-ботата по национални и международни проекти.

Централната лаборатория по мехатроника и приборостроене е създадена през 1994 г. Тя е единственото самостоятелно научно звено в България, в което се пра-вят научни и приложни изследвания в областта на мехатрониката, роботиката и

специалното приборострое-не. В Лабораторията се про-ектират, анализират и разра-ботват мехатронни и управ-ляващи системи, нови робо-ти и манипулатори, специали-зирани и уникални прибори и устройства. Проучват се нови методи за обработка на ин-формация и се разработват алгоритми за компресиране, кодиране и засекретяване на информация в комуникацион-ните и мултимедийните сис-теми.

Учените от ЦЛМП са световно признати с научните си разработки и участия в международни проекти и сътрудничества. Екип на Лабораторията и в момента ра-боти по инженерното обезпечаване на експеримента CMS (Compact Muon Solenoid) на големия адронен колайдер в ЦЕРН. Предстои и работа по нов проект, свързан с роботизирана система за подпомагане на възрастни и болни хора, финансиран от Европейската комисия в рамките на VII Рамкова програма.

Иновационните изследвания на учените и специалистите от ЦЛМП са защите-ни с 18 патента и 8 заявки за патенти.

Ст.н.с. д-р Таню Танев, директор на ЦЛМП


първите издания в България на Вазовите романи „Под игото“ (1894) и „Нова земя“ (1896), договорът за издаването им между Т. Ф. Чипев и писателя. Особен интерес представляват миниатюрите – редки библиографски издания, притежание на Цен-тралната библиотека при БАН.

Откриването се състоя на 1 декември 2009 г. от 11.00 ч. в зала „Тържестве-на“ на Специализираното висше училище по библиотекознание и информацион-ни технологии.

Тодор Ф. ЧипевТодор Ф. Чипев е един от пър-

вите български издатели. През 1890 г. открива първия в България павилион за вестници и списания, превърнат в малка книжарница. По-късно тя се разраства и става едно от най-големите средища за разпространение на български книги у нас преди 9 септември 1944 г. Превръща се в културен център в сърцето на столицата, където се срещат писатели, учени,

художници, учители – Иван Вазов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, д-р Кръстю Кръстев, Елин Пелин, Елисавета Багряна, Дора Габе, проф. Михаил Арнаудов, проф. Петко Стайнов, Ана Каменова, Тодор Боров, Илия Бешков, Пенчо Георгиев, Александър Поплилов, Дечко Узунов и др. Книжарницата претърпява тежка загуба по време на англо-американските бомбардировки над София през 1944 г., когато са унищожени няколко десетки хиляди тома.

Книгоиздателската си дейност Тодор Ф. Чипев започва през 1891 г., а между първите книги, които издава, е сборник „Повести и разкази от Иван Вазов“. През 1894 г. с голям успех издава романа на Иван Вазов „Под игото“. До края на живота си Т. Ф. Чипев издава общо около 20 отделни книги с Вазови творби. Издадени са произведения на българските писатели Хр. Ботев, Л. Каравелов, П. Ю. Тодоров, Д. Бояджиев, Д. Дебелянов, Ел. Пелин, Ст. Чилингиров, Г. Райчев, Л. Стоянов, Евг. Марс, Хр. Ясенов, Г. Милев, Ст. Л. Костов, Ат. Далчев, Г. Белев, Н. Лилиев, Б. Пе-нев, Ас. Разцветников, Св. Минков, М. Исаев, Ламар, Н. Фурнаджиев, Й. Стратиев и др. Издава „Библиотека за послушни деца“, списанието за деца „Картина и при-казка“ (редактирано от Н. Райнов), първото библиографско списание в България „Българска книга“ (редактирано от Т. Боров), учебна и учебно-помощна литература. Отделя място и на преводната художествена литература – Л. Н. Толстой, И. Турге-нев, М. Горки, М. Шолохов, У. Шекспир, Ф. Шилер, Й. Гьоте, Рабиндранат Тагор, Ш. Бодлер, Е. Зола, М. Твен и др. Издава 19 броя миниатюри, притежание днес на ЦБ при БАН – редки библиографски издания, в които демонстрира високо качество на възпроизвеждането при възможно най-малък формат. Изданията му неколкократно печелят награди на международни изложби на книгата в България и по света.

Институт по изкуствознание при БАН


Материали за Информационния бюлетин изпращайте до ЦУ на БАН, обща канцелария – 1040 София, ул. „15 ноември“ No 1.

Необходимо е ръкописите да бъдат представени и на дискета на MS-WORD или по e-mail. Редакционна колегия: акад. Иван Юхновски, проф. Наум Якимов, гл. експерт Събин Текев

Дигитални снимки: Борис Тончев; Компютърна обработка на илюстрации: Сергей ЯневРедактор: Майя Зоева; Худ. оформление: Константин Жеков; Коректор: Мариана Видулова

За справки и материали по електронна поща: гл. експерт С. Текев, ( 989-77-02, 989-84-46/вътр. 242 e-mail:[email protected]

Публикуването на материали или на части от тях става само с разрешение на издателя. Всички други случаи водят до нарушаване на Закона за авторското право и сродните му права.

Броевете на Информационния бюлетин на БАН ще намерите в рубриката „Бюлетини“ в сайта на БАН – www.bas.bg

На 4 октомври 2009 г. почина чл.- кор. МАРИЯ ПАПАЗОВА

Член-кореспондент Мария Петрова Папазова е родена на 3 юни 1925 г. в с. Граматиково, Бургаско. През 1950 г. се дипломи-ра със специалност медицина във ВМИ – София. През 1954 г. става научен сътрудник в Института по експериментална ме-дицина при БАН, по-късно Институт по физиология. Избрана е

за старши научен сътрудник II ст. през 1960 г. и за професор – през 1973 г. През 1984 г. е избрана за член-кореспондент на БАН. Като зам.-директор (1963–1989) и директор (1989–1993) на Института по физиология и член на Президиума на БАН допринася извънредно много за развитието и утвърждаването на Института.

Дългогодишната изследователска дейност на член-кореспондент д-р Папазова се характеризира със задълбочени изследвания върху физиологията на стомашно-чревните гладки мускули на клетъчно и организмово ниво. Тя създаде световноиз-вестна школа по проблема „Физиология и фармакология на гладката мускулатура“. Резултатите от научната дейност на чл.-кор. Папазова се ползват с високо призна-ние в световната литература и са цитирани многократно от наши и чуждестранни учени. Под нейното ръководство израснаха учени и преподаватели, много от които заемат престижни научни и административни позиции в страната и по света.

Българската академична общност загуби един прекрасен човек и достоен учен.

Поклон пред паметта и!

IN MEMORIAM

Малина Йорданова, Лидия Василева, Максимка Рашева, Румяна Божинова

Телепсихологията – част от електронното здравеопазване

Предоставянето на психологична помощ, като се използват всевъз-можни комуникационни канали – телефон, факс, интернет – за предаване на текст, образ или говор, се нарича телепсихология. Тя е отличен ин-струмент, предлагащ психологична подкрепа на нуждаещите се без зна-чение къде се намират те и по кое време на деня или нощта им се налага да потърсят помощ от психолог.

Книгата описва натрупания опит от проучването на нагласите на тази част от българските интернет потребители, които са склонни да се доверят на телепсихологията. Какво търсят потенциалните клиенти? Как се променят нагласите и предпочитанията им с възрастта, времето и пола? Как влияят ни-вото на тревожност и локализацията на контрола върху клиентите? На тези и на редица други въпроси читателят ще намери отговор в монографията.

Първо издание, 2009 ISBN 978-954-322-362-6172 с.Цена 5,50 лв.

Тиери дьо Монбриал

Действието и системата на света

В тази книга праксеологията е обяснена като общи принципи и кон-кретни примери на тяхното прилагане. Специално внимание е отделено на две взаимнодопълващи се области – икономиката и международните отношения. Обяснено е как международните отношения в свят, разделен на намиращи се в конфликти политически единици, образуват една от основополагащите категории на праксеологичните проблеми. Известен с огромната си ерудиция и отлична подготовка по математика, Тиери дьо Монбриал непрекъснато се опитва да намира съществуващите и възмож-ните мостове между точните и хуманитарните науки.

Първо издание, 2009 ISBN 978-954-322-265-0600 с.Цена 18,00 лв.

1113 София, ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 6, тел.: (02) 872 09 22, факс: (02) 870 40 54, www.baspress.com, e-mail: [email protected]

Посетете нашите книжарници:„Академична книга“ ул. „15 ноември“ No 1 (в сградата на ЦУ на БАН) тел.: (02) 987 97 86„Иван Евстр. Гешов“ ул. „Сердика“ No 4, тел.: (02) 986 09 10Бизнес салон ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 6 (в сградата на Издателството)тел.: (02) 870 41 85Академична книжарница – Пловдивул. „Филип Македонски“ No 29тел.:(032) 642 533e-mail: [email protected]

● Многотомни издания

● Монографии

● Справочници

● Списания

● Научнопопулярна литература

● Учебни помагала за средните и висшите учебни заведения

Бюлетин - bulgarian academy of sciences · Наоми Сегал, Алекс...

Documents